Разсъждения около "модерната": контролът, войната, екологията..

Контролът

Висока степен на контрол на всичко около Модерната е доста вероятно.

Всичко е хипотези, разбира се. 

От една страна,  контрол чрез разпространението на Модерната сред хората. Кой човек или групи хора с какво да се заразят, може би и в каква степен.  

Отпада нуждата от други начини за отърваване от неудобните като катастрофи например.  

Заедно с това,  контрол върху варирането на мерките за справяне с Модерната. На различни хора и групи - различно съдържание, макар че то може да е и под един етикет. Или обратното. Подобно на известния случай с шоколадите на една и съща фирма и марка,  но произвеждани с различно качество за Източна и Западна Европа.

В случая кой би бил в състояние да проконтролира дали това,  което се твърди,  действително е така? 

Въобще в днешния свят контролът  изглежда е главния проблем, по-точно липсата му, а още по-точно едностранчивостта му, еднопосочността му в политическите и социалните пирамиди... Макар че за мен самите пирамиди или йерархии са под въпрос също...  

Безконтролност = Произвол ? 

Това означава липса на баланс, дебалансиране... 

Защо и как? - друга тема/и...  

Всъщност всеки преход е придвижване от едно относително равновесно състояние към друго. Онази метафора с балансирането върху острието на бръснач ми идва наум сега.  Непостигането на ново равновесие вероятно значи гибел.   

"Войната"

Между другото,  споменава се и думата "война" във връзка с актуалната ситуация.  Но войната, колкото и ужасна, е само средство, едно от средствата за постигане на политически цели, и по- точно на целите на върхушката, на тези на върха на пирамида,  на властимащите. Четох преди време теории,  че войната била невъзможна при демократичен строй и може би наистина е така. Но само при реална демокрация: при реално участие на народа, власт на народа,  контрол "отдолу нагоре", доколкото въобще може да се говори за такъв вертикал при реална  демокрация. При наличието на толкова други, по-ефикасни възможности и средства за постигане на целите на дадена вурхушка, каква би била причината да прибягват до война? Може би само т.нар. функционална потребност, според Узнадзе - напр. има армия и офицери и те трябва, потребно им е да правят нещо. Има, налице е структиура и тя има вътрешната потребност да функционира. 

Дали пък армиите в един момент няма да изчезнат? В полза на полицейските структури? Защото при "еднополюсност" сила е нужна върху тези отдолу, а равностойни съперници няма. Или армейските структури ще се запазят като структури,  поне за известно време и може би главно с пропагандна цел, но ще изпълняват същите функции като полицията? Става дума за времетраенто на този преход, характеризиращ се с толкова остър дисбаланс на власт и контрол. Независимо дали ще доведе до нов баланс или до гибел и колко време ще продължи. 

 

Екологичната заплаха 

Ако вземем предвид и измерението екология, което за мен е реално. Вярвам, че наистина сме пред или вече дори В еко катастрофа... Не изключвам да има някаква връзка между настоящия властови дисбаланс и еко заплахата, но индиректна. Дисбалансът е резултат от еволюцията на настоящата система, т.е. (англо-саксо) капитализма, но не е изключено и на нещо, започнало далеч преди нея, на което тя е логичен етап, може би завършек. Властовата система се бори преди всичко за себе си, за собственото си съществуване и благополучие, макар че изглежда залага и на двете групи мерки: космическа експанзия, от една страна, и намаляване на зловредния човешки натиск върху земната природа,  от друга. Последното - чрез най-удобния за себе си вариант,  който е насилствено редуциране на човешката популация, провеждано по-най- удобния за властимащите начин

Предполагам,  че въпреки липсата на 100% сигурност дали негагивните за човека еко промени се дължат на човешката дейност или не, властниците, с оглед на сигурността (си),  биха се фокусирали върху първата хипотеза, при която все пак може да се направи нещо, или  може да се направи доста повече. 

Както вече писах по повод на рухването на "реалния социализъм", не мисля, че авторитарна и тоталитарна система е добре приспособима в такива случаи. Тя може да печели войни, може да работи добре за кратки периоди. Но приспособяването е свързано до голяма степен с вариации, с плурализъм, с мутации и дори "хрумки", с творчество.  С индивидуална свобода?...  Което е обратното на контрол, особено на свръх контрол.  Множество от индивидуални приспособявания и такива на малки групи (семейства), при което в един момент се надхвърля критична маса и възниква качествена промяна.  

За върха на настоящата пирамида екологичната сигурност е само аспект. 

Според мен обаче екологичното измерение е, което доведе системата до крах и човешкия род и голяма част от живата природа - до ръба на пропастта, образно казано. Всхщност краят е винаги част от съществуването и е следван, в добрия случай, от ново начало, така че е по-точно вместо "крах" да кажа "логичен край". Надявайки се, че  последното не се отнася до човека и живота на Земята. 

Ако става дума за условно зануляване, което за мен означава поглед назад в търсене на началото, на корените и причините за днешните най-важни проблеми пред оцеляването и просперитета на Човека и природата, респективно търсене на приоритетите, трябва да вземем под изключително внимание екологията, взаимоотношението човек-природа, и да се върнем доста по-назад във времето...