Загубих Берта

Днес, в малките часове, загубих любимото си куче Берта, с която сме заедно четири години. Отровена...

Дойде при мен на може би 7-месечна възраст и остана. Преминахме заедно през толкова трудности и несгоди. Грижехме се една за друга, всеки по своя начин и доколкото можем добре. Не бяхме перфектни, но се обичахме и бяхме семейство, или може би глутница от нейна гледна точка.

На два пъти ражда - все не сколасвах да я заведа за стерилизиране. Първия път, преди близо 3 години, роди само едно живо женско кученце, Юли , коего не исках, но в крайна сметка и тя остана в глутницата ни и си намери перфектното място и служба. Вероятно Берта не би търпяла чужда кръв, както не понасяше особено котката Мура, с която сме заедно от още по-отдавна. Но към своето дете проявяваше майчинска любов и грижа до последно. И дори й беше отстъпила доброволно мястото най-близо до мен. Преди няколко дни ги наблюдавах двете: Берта поиска да влезе при мен в стаята сутринта, легна до Юля и, събуждайки се след това повторно, я видях да ближе и чисти нещо със зъби от козината на доста надрасналата я по размер дъщеричка. Беше мила, трогателна гледка. Още повече, че двете останали кученца от второто й кучило (третото кученце го откраднаха след като навърши месец) все още са малки - на близо 4-месечна възраст. Сиреч не й липсваше занимавка и за кого да се грижи.

Аз не исках и тези две деца на Берти и първо търсех добри хора, на които да ги подаря. Но после реших да ги оставя в глутницата, защото живеем почти в гората и във вилна зона с доста кражби, главно от близката махала. Берти беше много добра майка на Кира и Дино: изгледа си ги здравички и хубавки, кърми ги почти до навършване на 3 месеца, и заради тях явно се измъкваше по-рядко от двора в сравнение с преди. Учеше ги на много неща, включително да разбират значението на това, което им казвам и правя (някак си общуват и си превеждат с поглед  такива неща). 

Кахво се случи снощи?  След полунощ Юля поиска да излезе. И се забави доста... За да се върнат след около час и половина отровени -  първо Берта, после тя, .

Аз уж  бях възстановила липсващата част от оградата от клони два дни преди това, но още на следващия ден Берта демонстративно бе успяла да се измъкне през някаква дупка, за да тръгне след мен.  Берта живееше свободно на двора, имаше си заслони и една отделна стаичка за зимата, където можех да я затворя. Юли живее вътре с мен, но я пускам навън на двора по нужда, когато покаже че иска. Макар понякога явно иска да излезе за развлечение и разнообразие. Излезе ли едната от двора, вероятността другата да тръгне с нея бе доста голяма. Ядосвах се и се безпокоях, като напуснаха сами двора, но вероятно трудно кучета могат да бъдат научени да не го правят. И все още не съм  успяла да намеря оптимално решение за оградата. 

Трябваше да запуша новата дупка веднага. Не  ми се обличаше и излизаше с Юля посред нощ, а трябваше... Знаех, че ходят да търсят в околността трупове на овце, хвърлени или зарязани от овчарите, или друга някаква храна, по-вкусна - особено по-месна -, от обичайното им меню. И миризмата на мърша бе противна, като се връщаха, и се притеснявах за болести... Освен това имаше два съвсем скорошни инцидента с признаци на отравяне, но много по-леки, с малката Кира  и  с Юля отпреди 3 дни, горе долу в един ден. С Юля имаше подобено по-леко отравяне и миналата есен: треперене, дезориентация и замайване, залитане... Но се оправяше не след дълго.

Но този път се случи страшното. Първо дойде Берта и поиска да влезе. Вече трепереше силно, трудно пазеше равновесие и скоро започна да излиза пяна от устата й. Аз се опитах да я наливам с топъл чай от лайка, за да я накарам да повърне, но не успях. Може би твърде се забавих с топленето, наливането от съд в съд, по малки дози с чашка...

Когато Юли дойде, видимо без признаци на отравяне, Берта вече бе почнала да агонизира. И Юля скорио започна да трепери, да залита... Признаци като на Берта. И за Юля попарих чай, разредих го с вода да не чакам.. Но почнак да наливам в муцуната й с голяма чаша, а после напълних шише с незатоплена вода и - направо с него...  При Юля подейства.  Сега кашля и има хрипове, но е жива. Юля повърна няколко пъти: много вода с храна, с някакъв сдъвкан салам или кремвирш със силна миризма... Май същата тази миризма я имаше при предишните отравяния и на Юли, и на малката Кира...  

В крайна сметка Берта си отиде в по-добрия свят. Можах само да й кажа "Сбогом, мила приятелко!", преди да се съсредоточа изцяло върху Юля. Вероятно се бях поучила от грешките си с Берта малко преди това. Най-вече бях разбрала, че трябва да действам възможно най-бързо, осъзнала бях, че нямах време.

В скоби казано, и Берта се бе отровила при една разходка преди три години, когато живеехме в село Богдан, но тогава имах часове на разположение. Освен това беше през деня. Наблизо беше медицинския пункт на селото, откъдето можах да взема кислородна вода, която предизвиквала повръщане. А също и магазин, от който да взема прясно мляко, със същата цел. Така ме бяха посъветвали по телефона двама души, т.е. имах време и за телефонни разговори в търсене на съвети. Имах го и за да намеря транспорт, да го изчакаме от Сопот и да отидем до вет клиника в Карлово, за да сложат Берта на система... Този пъто баче  беше различно. Може би отровата бе друга. Може би Берта бе дошла твърде късно. За разлика от Юля, която първо, като се появи, си изглеждаше съвсем свежа и добре. Може би аз не действах достатъчно бързо...

Някой ги трови -моите кучета или въобще кучетата в близката околност. Днес видях недалеч подут труп на голям пес. А нашият грамадан Реми, който гледах от малко, болно бездомниче в продължение на година и нещо, изчезна преди около 3 седмици. Не е изключено да е от отравяне, макар  че той повече си стоеше в двора, на пост, или най-много около двора на поляните. И доста добре и респектиращо ни пазеше. 

Погребах Берта в двора днес следобед. След като няколко часа я държах на двора, покрита с найлон - така  не ми се бързаше да се разделяме телом с нея. Може би и аз, и кучетата, имахме нужда от време, за да осъзнаем и приемем кончината й. Котката Мурка се разстрои, като видя трупчето на земята и даже избяга от мен след това, кагго се опитвах да я доближа и я виках. Сякаш ме винеше за смъртта й.   В пръстта на гробчето й сложих няколко миналогодишни спаружени ябълки и костилки от пресни череши. Може пък нещо да поникне.  И аз искам да се превърна в дръвче някой ден. На мястото, където я погребах, заведох трите й чеда и си капнахме кисело мляко, което тя толкова обичаше.

Преди да я погреба трябваше да отида в Карлово, а там около мен се завъртя едно куче, което приличаше на Берти, но с разцветка като на лисичка. Аз понякога наричах Берта "хитра лисица", "лисичка", "лисанка". Тя обичаше да ме следва, като отивах в Карлово или в квартала. На няколко пъти я забелязвах, че се е измъкнала от двора и върви след мен отдалече. Ако бях на половината път от вилата до Карлово и имаше възможност (не бях с колелото например), просто  я виках да ме доближи и в града й слагах повода, който винаги е с мен. Изглеждаше ми по-лесно,  отколкото да се връщам, за да я връзвам или затварям в стаята й, въпреки че ме затрудняваше при мъкненето на чанти с покупки.   

Берти се чувстваше и държеше доста добре в населени мяста -  сред  хора, коли и сгради. За  разлика от дъщеря си Юля, която е резервирана към непознати и даже към познати и бързо обръща назад, към гората. И крайно не обича, когато влизам в магазин. Берта я връзвах пред магазина и тя спокойно ме чакаше, докато Юля по-скоро би обърнала назад още щом види, че се насочвам към магазина. 

Юля не е страхлива и дори е по-смела и борбена от Берти в някои отношения, но е по-дива и е резервирана по природа. Баща й беше един непородист  бежав овчар с аристократична външност и също много резервиран към непознати.  С Берти се бяха надушили при една разходка покрай селската река в село Богдан, а през нощта той на два пъти успя да прескочи в двора, над едно слабо място на иначе стабилната ограда. Аз чух шумотевицата от "сватбата" и два пъти отключих портата  и го изгоних с пръчка. А на следващия ден надградих мястото с клони и така го спрях. Въпреки очакването и последвалата фрустрация на Берта. Но след дъжд качулка - на света се появи Юля.

Берти бе социализирано куче, доближаваше се с доверие и приятелска нагласа към всеки човек - за добра дума, погалване и може би почерпка -, а също и към непознати кучета. Вероятно защото, преди да дойде при мен, живяеше с друга група кучета до един овчарник в къра до село Дъбене, където изглежда не я хранеха и затова се препитаваше чрез милостиня  по дворовете. Беше сладко подрастващо куче, знаеше трикове като лягане и въргаляне по гръб с мятане на крака, игриво подскачане... Беше пъргава, игрива и жизнерадостра хитруша, триковете й забавляваха и радваха. Мисля  си, че може да е била отначало в семейство с деца  в града, в апартамент, но са я изхвърлили като е пораснала повече , отколкото са желали,  или поради подвижността и енергичността й като малка.  Доста време търкаляне по гръб и подскачане бе нейна обичайна програма, когато някой й обърнеше внимание и й се радваше. Тя беше много пухкава, особено през зимата, и запазваше пухкавината до късно лято, което й причиняваше проблеми в жегата.

 

И Берта веднъж я откраднаха едни ромски деца - в Угърчин, където стояхме около две седмици . Тогава тя бе току що разцъфнала  млада девойка, беличка, чистичка, пухкава и красива, и мнозоина минувачи се заглеждаха по нея и й се възхищаваха, като я разхождах из градчето..  А след време се превъплати в майчица и ставаше все по-добра в това. По-късно , като се наложи, влезе в безценната роля на главен пазач на бивак в гората за няколко месеца... Тогава Юли беше на година й нещо. Берти се страхуваше, но се справяше. Справяхме се всички. Забелязах как й олекна, когато, вече във виличката, порасналият гигант Реми - потомствен овчар -, пое функцията на главен пазач. Не за дълго, за съжаление...

Може би това приличащо и на Берти, и на лисичка куче в Карлово бе знак, че тя завинаги ще бъде с мен? Що се отнася до моята памет и моята обич към нея, това е извън съмнение.  

Почивай в мир, скъпа моя Берти! Искаше ми се да бях ти показвала повече своята обич приживе. Но винаги ще те обичам.  Благодаря ти за времето заедно.