Много неща не разбрах от полски, но за първи път виждам как изглежда отвътре лагерът Белене.
А иначе отново си помислих за една от големите грешки на комунистическата идеология и практическото й пресъздаване. Прокламирана цел бе създаването на многостранно и всестранно развити личности, но "свободни" бе останало сякаш извън обсега на вниманието. Свободни, осъзнато отговорни хора, самостоятелни и разчитащи на себе си. "Личност" вероятно означава свободен, но може да се тълкува и като лице, човек, както изглежда бе в случая. В тези рамки личностите, изградени при соца, също така не бяха добре информирани за света - само през призмата на официалната идеология и пропаганда, малцина също чрез противниковата -, и в крайна сметка не го познаваха и разбираха. Хората масово бяха неподготвени да се ориентират и справят самостоятелно в света, без "бащица".
Не бе само предателството причина за срутването на системата, целяща да бъде антикапитализъм. Заедно със специфични групови икономически интереси. И с честолюбието (суетността) на върхушката. И властолюбието. Също и упорството за поддържане на скъпоструващ напудрен, нереален имидж - и вътре, и навън... Тази система създаваше ерудирани, но несвободни и неудовлетворени хора (не толкова незадоволени), затворени в нея и немалко държани вътре насила. Лесно бе да бъде сменен господаря им - схващан негласно като бащица, като грижовен или най-малкото длъжен да се грижи за тях баща . Не можеше да се очаква особена съпротива. Още повече, че бяха залъгани с обещания за свобода и права..
СССР не можеше да издържи в ролята на бащица-хранител икономически и всякак. Вътрешно и "интернационално". Ако беше в света на Хари Потър, ако можеше да се измагьосат благата от нищото. Или в митичния Рай... При това централизирани и преразпределяни справедливо от хора със супер морал - пролетариат, а реално овластени някогашни пролетарии. Плебейска и нереална бе представата, че при промяна на собствеността вурху средствата за производство, респективно обобществяването им от пролетарска държава (власт), благата ще потекат като от рог на изобилието, завинаги. Няма такава опция в природата. Макар принципно да е възможно на отделни места и за определено време. Нефтът и под. природни ресурси не можеха да са достатъчни.
Идеология, която имаше много слабости. Догматизъм, тесногръдие, закостенялост и липса на гъвкавост което не позволяваше промени в нея и развитие. Силовост. Задушаване на инакомислието и физическа разправа. Несвобода за всеки... При отричане на възможността за саморазвитие, самоусъвършенстване и в крайна сметка приспособяване към средата, логична алтернатива бе (анти)системата да се срути, да загине.
