Април-септ. 2016
Сменях квартира в Бистрица, София, и реших като междинна квартира да наема една виличка в кв. Миньор на Атия, на около 4 км от морето. Багажа - на съхранение при стария хазяин, нещо като бартер. Оказа се едно от най-добрите решения в живота ми. Вкл. заради разстоянието до иначе радиосктивния плаж Вромос..., Всъщност само южната му част, а северната до скалите на Военноморскатс база, където ходех, си била ОК.
Почти пуст плаж, особено рано сутрин! Достатъчно дълга непрекъсната плажна ивица за плуване. Спортуване чрез ходенето до плажа и обратно нагоре. Прекрасна гледка от вилата към голяма част от Бургаския залив, вкл остров Света Анастасия. Много плодове в градината на вилата и околността... Обиколих с колата голяма част от околното Черноморие на юг от Бургас. (Макар и израснала в Бургас, много по-малко го познавах дотогава.) Ходех сравнително често на културни мероприятия и пазаруване в Бургас и близкия Черномотец, 2-3 пъти в Созопол..... Имах онлайн уроците си на интересни и красиви места,: двора на вилата със зашеметяващата гледка, новия пристан в Черноморец, пейки в Морската градина в Бургас...
Прекрасно си изкарах. Единственият проблем бе недоброто интернет покритие, вкл. заглушаването на връзката до военноморската база, така че скоро след това загубих един онлайн ученик. А да, и намирането и пренасянето в новата квартира в Бистрица бе много набързо, така че се оказа неподходяща и едва издържах там до средата на следващия март...
При толкова битови задачи за решаване, аз отидох на морето. Но и друг път съм правила подобни неща.. Съжалявам само, че не успях тогава да пообиколя и из Странджа с колата.
Може би е истина, че преживяванията са най-ценното нещо в живота. Над материалните притежания.
:)
