Пак с едно от почти 7-месечните малки, по баща каракачанка - свръх енергична и непослушна, но иначе страшно умна и общителна с хора и животни. Просто се намърда между хората от едно семейство до любима извънселска чешма. Семейството правеха нещо на чешмата и бяха наредило храна на масата за пикник до нея. Три поколения местни хора от близкото село (квартал на Карлово): две двойки възрастни и едно бебе. А аз отивах да напълня едно шише и заедно с това да разходя кучетата. Те много обичат да се разхлаждат в рекичката, до която е чешмата.
Още щом видях хората до чешмата и отрупаната с неща дървена маса, бях повела кучетата към другата чешмичка, на около сто метра по-нататък. Но каракачанчето, което е изключително оправно и умно, но не обича да ме слуша - може би породата е такава, самостоятелна и със собствено мнение - , се мушна сред тях до чешмата и си правеше оглушки за повикванията ми.
И стана един скандал...
Всички викат: аз по кучетата, а семейството - по мен. Така и не разбрах защо толкова голям им е проблемът. След като кучето не реагира, казах на младия мъж (най-агресивен) да я изгони. И той я изгони. А аз си викам по кучетата команди, че нещо примерът на малката силно развали дисциплината и на другите две, даже на иначе много отзивчивата тригодишна кака. Като усложняващо обстоятелство, напоследък се мъчим да се научим винаги да се движат само в обсега на зрението ми при разходка и да не ядат нищо по пътя, освен каквото аз съм им дала. Много трудна задача, особено за седеммесечни кучета. Но от края на май насам няколко пъти ги тровиха и какви ли не премеждия още се случиха, сред които смъртта на майката на трите кучета - отровена. В околността на нашата вила има доста други случаи на умрели кучета, вероятно също отровени, включително овчарски.
Семейството беше точно от типа "венеца на природата": сякаш светът е само за тях и никое друго създание няма право да влиза в пространството им. Защо реагираха така? Първо излъгаха, че кучето им изяло салама. После, като се връщахме с кучетата и свадата се възобнови (дори не помня защо, но може би защото ме чуха да викам на кучетата в опита ми да ги задържа в полезрението си, макар и вече превъзбудени) и ги питах каква им е щетата - нищо не им било изяло кучето, но бебето било там (ужас - куче близо до бебето!), а пък кучето било го събудило и разплакало. А бебето сигурно се е събудило заради патардията. Младата жена подкокоросваше мъжете по, както ми се стори, нелеп начин. Мисля, че възрастната двойка е добре позната и уважавана в селото, така че хем при младите може да има нещо като принцов синдром, хем вероятно бе налице свръх защитна реакция заради бебето, един вид престараване. А аз се боря с приучването на кучетата си, за да защитя и тях, и хората и най-вече кучефобите, които, като видят куче, все едно виждат тигър или лъв.
Иначе кучетата ми не биха причинили вреда, освен каракачанчето доверчиво да досажда, за да си изпроси храна Другите две са по-диви. Едва ли биха разбрали мен и хора като мен, които се стремим да третираме животните по човешки.
Кучетата трябвало всички да бъдат вързани, а не само едно, и да са с намордници. В гората, а наоколо вилна зона с някоя и друга вила! Досега съм виждала доста кучета с хората им на чешмата, включително големи като моите, и никое не бе вързано, а камо ли пък с намордник. Ама били живели хора във вилите (не е съвсем така). Хвърляне на камъни към кучетата ми, макар че не бяха до тях, а на пътя. Братчето на каракачанката доста детински лаеше някъде нагоре, а аз се мъчех да го повикам, викайки многократно името му и команди. Каката - там, до малкия. А каракачанчето-беладжия - вързано до мен вместо братчето си, което преди това намирах за по-склонно към бельосване на тази разходка. В смисъл че може да се загуби от погледа ми, да яде боклуци и конски фъшкии по пътя или да лае доста нелепо по някого, било то куче, друго животно или човек. Дечицата на всички видове да склонни към бельосване, та и тези две кученца също. И така, кучетата се изплашиха още повече, та не можех да го накарам да дойдат до мен и да си вървим. Нито можех да ги оставя и "да се махам". Заплахи за тровене.
Но аз направих снимки на тях и колата им.
Търся на кого да дам каракачанчето, че явно не е за моя начин на живот. Или може би аз не съм нейния човек. Може би й трябва силна ръка, което може и има желание да я подчинява, да овладява силния й характер. А вероятно, макар да е общителна като покойната си майка, генетично програмирана да е самостоятелна и знае какво да прави в естествената си среда - стадо.
Аз отскоро живея във вилната зона . Кучетата ми са пазачи и бодигардове. А каракачанчето има много енергия и е много умно и любопитно. И като реши нещо, трудно е да не го постигне. Например ако иска да влезе някъде или да се измъкне, или да се докопа до храна. Не е особено емпатична спрямо мен обаче, не се стреми да ме зарадва, правейки каквото искам от нея. Каквото тя иска или цели е най-важно. Иначе наскоро едно 5-годишно момиченце си игра с нея, като я води за каишката доста дълго, и аз приятно се изненадах колко внимателно и мило може да е това куче. Тя даже изпълняваше команди на детето сравнително охотно, с много по-малко повтаряния.
Ще й търся стадо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар